Апартамента на Матю Мърдок.

Матю стоеше на канапето си и си беше пуснал Музика. Той слушаше Eminem- I'm not Affraid и спокойно се беше излегнал на мекия мебел. Бастунчето му беше на масичката и той преспокойно можеше да го намери.

Чуха се токчета вън,след минута,се почука на вратата му. Наташа бе в черен костюм с бяла риза и бе вързала косата си на кок. Бе върху високи токчета и носеше папка в ръцете си.

Матю си взе бастуна. С един замах се опита да изключи уредбата, но почна друга песен. Той я заряза и отвори вратата, но понеже беше сляп не можеше да прецени какво има отвън, освен ако не го помирише или чуе. Така му се появяваше някакъв образ. Той попита:
-Добър ден, с кого говоря? - след тези думи от вътре се чу музиката от уредбата, която неможа да изключи.

https://www.youtube.com/watch?v=trR5ROuf1Uk&feature=fvst

Наташа миришеше на марков парфюм но много нежен и женски. Тя леко премигна и каза:
-Аз съм Наташа Романова вие сте Матю Мърдок?
Стоеше пред вратата след това леко тракна с тока и каза:
-Търся ви по работа!

Той отстъпи от вратата и каза:
-Заповядай, Наташа - направи жест с рака и я покани да влезе, а за повече удобство и каза:
-Чуствай се като у дома си - след като се влезеше, можеш да намериш апартамента на един подреден човек. Всеки един шкаф беше по-подреден и от женски магазин за дрехи, парите бяха разпределени в кутийки, а обувките наредени прилежно. Матю затвори вратата след красивата дама и попита:
-Нещо за пиене - след секунда той се намираше пред един шкаф. Там той отвори и се показаха всякакви видове маркови алкохоли. Той разбра, че дамата е прилежна само по парфюма и за това реши и той да не изостава назад.

Тя леко се усмихна,гледаше го как се движи и колко подредена му беше къщата. Явно бе изключително педантичен и всичко се намираше на мястото си:
-Не благодаря идвам по работа...
След това седна на масата и каза:
-Искам да ви наема,като мой адвокат...

Матю си наля едно уйски и затвори барчето. Той извървя целия път до масичката и седна на една табуретка, без да се спъне. Доста добре за слепец, но дали беше просто един слепец. Той и се усмихна и каза:
-С радост ще ви помогна. Кажете, какъв е проблема?

Тя кимна знаеше,че той е сляп но се движеше изключително добре. Тя само се усмихна и каза,изглеждаше много красив,дори повече от колкото го бяха описвали. След това му връчи папката и каза:
-Тази папка с документи е специално за вас,така ще се запознаете подробно с делото и доказателствата,който не са в моя страна...
Леко се закашля и каза:
-Оказах се на не правилното място в най не подходящото време. Обвиняват ме в убйството на рок звезда,която дори не познавам.
Тя бе перфектната машина за убиване но алибито и като нормален човек,седеше на повече от косъм и не можеше,да си представи. Работата в ФБР беше повече от прецакваща в последно време,бяха я насочили към адвокат,който се славеше със спечелените си дела но този случей бе по особен.

Той изпъна ръката си напред и потърси папката, след време я усети, но не можа да я хване. Той се изправи и я намери на масичката. След като я отвори започна да я чете с пръсти. Той премина всяка една колона от графираните букви и каза кратко и ясно:
-Вече съм ваш адвокат- след тези думи той отпи от Уйскито си и започна да размишлява над дадените доказателства. Не минаха по малко от 2 минути и той каза:
-Вече мога да докажа невинноста ви. - после събра мислите си и каза:
-Възможно е жена висока, колкото вас да убие престъпника, по проблема е че вие се разхождате с маркови токчета, който издават звук. Този, който ви е натопил е сметнал ръста ви с токчетата, а щом убиеца е задушил вертвата, не е възможно да бъде чут. Това означава, че е трябрало да сте с по-ниски обувки и точно там излиза, че вие не сте го намушкали. Той е намушкан от високо надоли, а вие сте по-ниска от него и би трябвало да сте го намушкали от ниско на горе. Остана само да докажем, че тази гилза от 8мм пистолет не е истреляна от вас. - Матю стана от мястото си и хвана ръката на жената той я помириса и каза:
-Няма следи от барут. Вие сте невинна - и след като доизпи уйскито си попита:
-Кога е делото?

Едва здържаше смеха си,защото найстина бе убива много по големи хора от този,който я обвиняваха. Само,че имаше повече стил и грация,като обувките който носеше и винаги за самозащита,за какво подяволите и бе да убива рок звезда? Гласът и бе много елегантен и нежен:
-Изслушването е утре още не са повдигнали обвинение,защото нямах адвокат,а и течеше разследване.
Въздъхна и каза:
-Някой от тези неща обиснявах на полицаите,да се окажеш в килия с проститутки и жени преличащи на мъже не е особено хубаво преживяване.
Дрехите след това бяха изгорени,винаги носеха аромата на отвращението и позора.

-Добре. Ще ви помогна и все пак сте сигурна, че не искате нищо за пиене. - След тези думи той отново отвори барчето и си наля уйски. Застана до него и зачака отговор. Матю обмисли фактите и разбра, че тази жена е доста красива, но и може би доста опасна.. за това убийство не беше виновна, но за други може би. Коя ли беше тя. Той попита:
-Наташа нали? А нямате ли си фамилия?

Тя бе казала и фамилията си но не искаше да му натяква,за това каза:
-Романова ми е фамилията...
Леко въздъхна и каза:
-Може едно уиски но много малко,не съм почитателка на алкохола...
Ценеше тялото си и не искаше да го разваля,за това стрикно спазваше диети,не толкова диети колкото вкуса и бе по различен.

Той наля малко уйски в чашата и беше толкова точно. Затвори барчето и се прибливи с двете чаши. Постави неговата на масата точно в центъра на поставката и подаде другата на Наташа:
-Заповядайте госпожо Романова.. или госпожица?

Засмя се леко и каза:
-Госпожица съм но не ми е проблем да ми викате Натали или Наташа.
След това хвана чашата с нежните си ръце и отпи,уискито бе качествено и много хубаво. След миг каза:
-Мъж с вкус подреден и упорит,идеала на всяка жена учудвам се как не ми отвори вашата жена.

Той се усмихна и каза:
-Аз съм самотник. Никоя не би искала да се грижи за слепец като мен и на това от горе адвокат, живеещ в този град е застрашен. Всеки момент може да бъде гръмнат или намушкан от някого. - след секунда той замахна с бастинчето си и натисна копчето за изключване на уредбата. Музиката спря и той каза :
-Така е по-добре. Ще можем да чуем собствените си мисли.

-Оправданията бързо се намират,решенията трудно се взимат.
Тя отпи не харесваше този тип музика и бе радостна,че спя музиката и каза:
-Не смятам,че не е нужно някой да се грижи за вас,вие се справяте много по добре от мъжете родили се с зрение.
Правилно беше повечето бяха големи утрепки,насилници и пр. Лежаха в дивана и се разплуваха не пипваха нищо. Почваше да се размеква,не биваше да го прави само леко се усмихна и каза:
-Но за всички ни е голямо геройство това,че още сме живи...
Особено склед като аботиш за ФБР,това просто си бе изкуство от виша степен.

Той просто изпука вратът си и каза:
-Отнеха ми зрението, но ми дадоха нещо много повече. - след тези думи той реши да замълчи. Човека срещу нея беше адвоката, а не дявола на доброто. Този, който обикаля нощем и пребива утрепките. След това той я попита:
-Какво ви се прави? Има ли още нещо с което да ви помогна?

Думите му бяха страни. Но се бе застояла много след това стана:
-Оу,простете много се застоях тук!
След това стана и каза:
-В папката е телефония ми номер,може да ми се обадите по всяко време. Сигурно имате много работа,аз ще изляза тази вечер,защото ми се насъбра много и искам да разпусна.
Каза откровено тя но щеше най-вероятно да прекара една самотна вечер в елитен ресторант или пак да се бори да спасява някой.
Тракна с токчетата по пода и каза:
-Отнех ви много от времето.

-Няма проблем. Запълнихте скучното ми ежедневие. - той се придвижи и отвори вратата с жест. Наближаваше времето му за излизане и да започне истинската си работа. Той зачака момичето да излезе, за да е сигурен че ще се приготви.

Тя се запъти към вратата и каза:
-До излушването ...
Усмихна се стисна му ръката и каза:
-Беше ми много приятно да се запознаем!
След това пусна ръката му и тръгна с тракащи равни движеиния по пода и си тръгна!

Той остана сам. Затвори вратата. Влезе в банята и си удари студен душ на бързо. Отвори гардероба и както беше по долни гащи той разтвори костюмарската част и излезе четвената част. Облече костюна на Daredevil и взе мастуна си. Той върна всичко в нормален вид и излезе. Тръгна по стъпалата на горе. От тавана излезе на покрива и скочи право на долу. От покрив на покрив започна да обикаля улиците и да се услушва.

Дявола се прибра. Съблече си костюма и го скри. Той влезе в банята, завъртя кранчето на студената вода и застана под него. Водата почна да го облива, а раните от тази вечер започнаха да зарастват. Той изсъска от болка и отново застана с сериозна физиономия под душа. Спра го и се обви в една кърпа.

Тя знаеше къде да го намери преоблече се на бързо и не след дълго отново токчета и звънене на вратата. Можеше и сама да се справи с ситуацията но и се обадиха по телефона,че делото е прекратено и обвиненията са свалени.

Дявола... не Мат Мърдок се появи на вратата по хавлия. Той каза само:
-Очаквах те - а очите му бяха затворени. Той се обърна и влезе в апартамента. Попита я:
-Какво правеше при тези бандити, защо се изложи на опастност.